Дядо Горио. Общ поглед върху романа на Оноре дьо Балзак

 Общ поглед върху романа "Дядо Горио" от Оноре дьо Балзак

ЧОВЕШКИТЕ СЪДБИ В РОМАНА „ДЯДО ГОРИО“. Темата за човешката драма.

            Романът „Дядо Горио“ е част от цикъла „Човешка комедия“, в който Оноре дьо Балзак си поставя за цел да събере социални типове и прослойки и да създаде художествена картина на нравите на своето време. Чрез съдбите на своите герои в романа френският писател-реалист изследва социалните и етични измерения на човешките отношения при всички възрастови групи в обществото.

            Бащината и човешка драма на дядо Горио се преплита в романа с драмата на престъпника Вотрен и моралната разруха на младия Растиняк. Проследявайки трагичната история на главния герой, разказвачът изгражда представата за едно общество на отчуждение и поквара, в което любовта и чистите духовни помисли са погубени от грубия практицизъм и безразличието. Ставайки жертва на своята всеотдайна и всеопрощаваща родителска обич, дядо Горио е най-яркото авторово обвинение срещу този свят, изграден от цинизъм и низки човешки страсти. В него няма място за човечност и доброта, в нечистия му мрак успяват хора като амбициозния провинциалист Растиняк, готов да заплати просперитета си с  цената на своята почтеност.

            Експозицията на произведението отвежда читателя в пансиона на мадам Воке, където образът на главния герой е заявен като различен от останалите обитатели. Човешката история  на бившия фабрикант на макарони и фиде е разказана пестеливо. Неговият сегашен портрет е контрастен на миналото му, белязано от благополучие и доволство. Лицето на предишния здравеняк е изгубило своята свежест и е покрито със странна бледност, която съответства на сегашното му безцветно и тъжно битие. Животът му отдавна е загубил светския си блясък и угасва бавно, обречен на обезличаване и разруха.

            Старецът е посветил съществуването си на фанатичната идея да направи дъщерите си щастливи. Воден от неразумната си самопожертвователна бащина любов, той се лишава от всичко ценно, продава дори златната верижка и табакерата си, за да изплати дълговете на разгулните си дъщери. Но неговите  жертви остават неоценени както от двете неблагодарни и издигнали се благодарение на баща си светски дами, така и от богатите му аристократични зетьове.

            Удовлетворен от изпълнения си бащин дълг, дядо Горио не осъзнава заблудата си, че може да купи обичта и уважението на неразумните си дъщери. Тяхното отношение видимо се променя, когато узнават, че той вече нищо не може да им даде. Отдадени на света на алчността и фалша, Делфин и Анастази не могат да оценят чистата и свята бащина жертва. Напразни остават илюзиите на злочестия родител, че те ще се променят и ще отговорят на неговата безкористна любов с топлота и взаимност.

            Недочакал благодарност и признание, отхвърленият родител изживява докрай своята драма. Изстрадал мъчително абсурда на битието си, той осъзнава едва в предсмъртните си мигове, че така предано обичаните от него дъщери всъщност никога не са го обичали. Увлечени в празния разкош на живота си, те са го забравили и дори се срамуват от него, от този, който е жертвал всичко, за да им изгради добро бъдеще и да ги направи щастливи.

            Нарушената хармония в отношението родители-деца, която движи главната сюжетна линия в романа, извежда авторовото послание за контраста между материалните и духовни стойности, които осмислят човешкия живот.Парите определят привързаността на двете дъщери към своя баща. Обсебени от суета и алчност, те са типични представителки на това общество, в което всичко се купува. Верен на неговите закони, дядо Горио е възпитавал децата си единствено в любов към материалното, без да осъзнава, че така  е прекъснал истинското духовно общуване между тях.Трагичният му край е  скъпата цена на родителските грешки и заблуди.

            Неслучайно до смъртния одър на дядо Горио остава единствено младият Растиняк. Той отронва своята последна сълза, изпращайки стареца във вечния му път, загледан в очертанията на Париж, който го примамва с бляскавите си салони. С нея от сърцето му си отива и последната капка човешко съпричастие. Устремен към света на богатите, презрял мизерията и лишенията, провинциалният младеж се домогва до обществен престиж и благополучие, без да осъзнава, че печелейки успех и кариера в това общество, всъщност губи себе си, обричайки се на духовна нищета.

            Чувствителният студент е разтърсен от драмата на бащата, на чието погребение се сбогува с нравствените си скрупули и с илюзиите, че в това общество може да осъществи амбициите си с честност и труд. Историята на злополучния фабрикант недвусмислено му показва, че ако иска да се отърве от будещата отвращение атмосфера в пансиона, той трябва да се сбогува с нравствените си принципи да приеме маската на нагъл и безскрупулен тип, готов да заложи всичко, за да успее. Показателен факт е, че той хладнокръвно преценява, че няма шансове при едната дъщеря на Горио и без угризения се прехвърля при нейната сестра.

`           Надарен с чар и качества, възпитан в благочестие и добродетелност, Растиняк бързо схваща механизмите на успеха във висшето общество. Разбира, че за да се добере до аристократичните върхове, трябва да забрави всички благородни помисли и чувства. На това го учи и госпожа Босеан, в чиито думи личи цялата безнравственост на това общество: „Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне, оставяйте ги да мрат, щом стигнете до станция, където можете да ги смените – така ще се изкачите на желания връх“ . Урокът на високопоставената госпожа, която му открехва вратите на висшето общество, сполучливо определено от нея като „сбирщина от измамени и измамници“, го подтиква към пресметливо хладнокръвие, отчуждение и използвачество, към липса на морални задръжки и угризения.

            По пътя към властта и парите младият целеустремен и все още непорочен Растиняк се среща и с изкусителя Вотрен. Измамният план на бившия каторжник разкрива механизмите на успеха, но от другата им, незаконна страна, свързана с престъпления, нелоялност и безчестие. Надарен с магнетична сила, този чаровен веселяк поразява с умението си да прониква в душите на хората и да чете тайните им помисли и стремления. Разгадал амбицията на младежа, той му предлага пъклен план, в който чрез убийство да се добере до наследството на Викторин. Младият студент е отвратен от хладния цинизъм на Вотрен, но заедно с това и омагьосан от проницателния му поглед върху абсурдите на обществото и философията му, разкриваща странното съжителство между груб практицизъм и презрение към аристократичния свят.

            Неслучайно образът на Вотрен е обгърнат с тайнственост и мистичност, наречен е „Наполеон на каторгата“ и „странния Сфинкс“. Той е поредният антигерой в това объркано негероично време, в което властват хищнически страсти, а човешките стойности са обречени на забрава. Другият, новият герой Растиняк е посредник между двата свята на доброто и злото. Израснал в благородно семейство, в атмосфера на нравственост  и хуманност, той много скоро ще загуби своите първоначални симпатични черти, за да се превърне в следващите романи от цикъла в опитен и бездушен светски мъж, усвоил до тънкости покварата на висшето общество.

            Финалът на романа връща читателя към началните щрихи в описанието на мадам Воке. Отвратителната  миризма на това нечисто място става емблема на цялото общество, в което цари морална разруха и духовна мизерия. Това е свят на деформирани човешки ценности, на нечисти сделки и  търгашество, в който е обречена не само бащината любов, но и човешкият порив към искреност и доброта, към красота и щастие.